На Любовта шумът ѝ дойде вповече
и тръгна някак на верев.
Какво, че се заклевахме във гро̀бове,
какво, че се обичахме? А днес?
Потънахме в неистини гримирани,
повярвахме в незнайни чудеса...
и все пак си мълча и даже мисля си,
че имам още сили да летя
към бъдеще, окъпано в сияние,
желано не насън и не със плът,
а с цялото ми истинско съзнание
и с вопъл от кипящата ми кръв.