забвението безутешно с алегорични спомени отново травми носи кога от нежността боли когато не е твоята и навикът при теб я проси
закърпен секс със кръпки от любов тогава времето започва да тежи и сякаш извори бълбукат под ресниците ти мили дали съзирам поглед нов или е отказът от миналото ни
а всъщност вярата затъва в блато във плетеница от лъжи доверие кому е нужно сили не достигат от миналото си да се спасим един живот живеем и понякога е нужно да го разделим на две а ако трябва и на три