В онази нощ, с неясна светлина
докосна ме звезда, със земна същност.
Усмихна се и мигом пожелах
искриците в очите да прегръщам.

Страхът от взрив ме блъсна със замах,
захвърли ме към мрачни коридори...
Но с твоята усмивка оцелях
и този страх у себе си преборих.

Сега съм смел, но толкова съм сам,
че чувам как кръвта ми тихо шепне.
Любов ли е? Не знаеш. Аз не знам...
но с тебе съм щастлив и ми е светло.

Дали морето пак ще се смили
и пак ще ни дари с мига неземен?
Или ще скрие в тъмни дълбини
сърцето ми и... всичко ще ми вземе?

До теб ако не стигна в тоз` живот,
след мене ще остане песен тиха.
Дори в морето тя ще дири брод
с любов да те прегърне и усмихне.