Вселената изстена и замлъкна...
Изпих последна глътчица любов.
Не виждах вече, как внезапно мръкна!
Това очаквах, а не бях готов...
А ти ми казваш – трябва ми почивка.
От мен... дори не знаеш как боли!
Но ти си там, нали си горделивка -
не вярваш ти на мъжките сълзи!
И гавриш се сега със мойте чувства -
твои нямаш, студено е при теб.
Но ти владееш го това изкуство,
да си студена като буца лед...
Но моята любов ще оцелее,
ще я запазя в мойте две ръце!
И пак ще тича и ще се засмее,
но с друго, влюбено във мен сърце!
А ти живей със своята жестокост,
бъди такава, щом го искаш ти,
но не завличай мен във твойта пропаст –
дотук съм аз, обичах те, уви...