Тази нощ житата шушукат,
нежно сплели узрели глави,
с теб до тях по пътека вървим,
с очи следят ни омайни звезди...
И подсказват ни как до житата
любовта сладка е като белия хляб,
после подканят да полегнем в/ъв/ мрака,
очи да притворим - безвремието чака.
В тази нощ на песните щурчови,
лятно вълшебство с теб ни събра.
Можем в тревите да се изгубим
и да дочакаме нова зора.
Тъй е нежно в прегръдките твои,
с природата и с тебе се слях
и едно утро вълшебно
с теб да посрещна избрах.
Галина Петрова
15.07.2012 г.,20.04 ч.