Лястовице бяла, лекокрила,
дето пееше над мене,
днес си тъжна и унила,
а отвънка е чудесно време!

Радват ти се хората доволни-
има надежда за всеки!
Мечтаят здрави и болни
за щастие в живота вовеки.

Всеки мечтае, иска, заръчва,
а никой тебе не пита,
за туй що вътре измъчва
душата ти отчаяна, свита.

Живее човек със своите цели
и кой ли това осъзнава,
че лек за лястовици бели
на този свят никъде няма!

Тази сутрин увисналите жици
сбират последните ята.
Отлитат волните птици,
прелитат над скръбни жита.

Много от тях ще се завърнат,
някои там ще останат,
без да могат да сбъднат
това, което други успяват.

Лястовице бяла, лекокрила-
де е твоeто гнезденце?
Тъй си ми свидна и мила-
като малко крехко детенце.

Дали над мен ще замръкнеш,
за тебе аз да го свия,
или далеч ще отхвръкнеш
и вече никога не ще те видя?...