ЛУНЕН СТИХ

Нощта пеперудено пак се завръща,
слънцето чезне със вятъра тих…
Някой отново Луната прегръща,
с безумни очи посвещава й стих.

Навярно поетът с перото ще вмъкне,
две красиви мечтани кафяви очи.
В косите момински плахо ще втъкне
парещ букет от искрящи звезди…

Навярно ще иска на лист да излее
най- прекрасните мили слова,
щом душата копнее единствено Нея,
а навярно копнее го някъде Тя…

И после с очите сърце ще рисува,
в лунен куплет, с най- нежния зов.
Под Луната навярно Тя ще жадува,
да познае във него своята Любов…

03.04.07.