Липсваш ми... и плаче тишината...
Съдбата - прът във мойто колело.
За кой ли път ми взема светлината
със оправдание, че е за добро...

Къде сгреших? Отново ли пустиня?
Миражи ме преследват ден и нощ.
В гърдите носех любовта - светиня,
но кой я замени в гърба със нож?

Съдба защо? Кому съм навредила?
На мойто щастие ли Боже завидя?
Стихиите в гърдите укротила,
веднъж и аз почувствах се жена.

Сега какво да правя? В тъмнината?
Не искам пак! Прости ми, Боже мой!
Отново ще вървя към светлината.
Съдба пусни ме! Моля ти се! Стой!