Ужасно ми липсват ръцете ти,
усмивката нежна... смеха...
Онази частица в сърцето ти,
в която бях само една.
Онази прекрасната музика,
родена от теб със любов,
Онази... донесла ми музата,
предрешила моят живот.
Онази нестихваща пламенност
и лудост що раждат мечти.
Онази детинска отдаденост,
по детски що още звучи.
Ужасно ми липсва и времето
в което пламтеше жарта...
Прегърнала сляпо доверието,
все никнаха в мене цветя.
Сега съм пустиня и гробище,
с покойни, несретни мечти.
Душата ми пъклено сборище,
на празни момчешки души.
Живея целуваща призраци,
в кошмара избрала сама.
Животът е свят за наивници,
повярвали във любовта!