Все нямаше и нямаше пътека...
Крила си нарисувах, полетях.
(Нали на всичко е готов човекът,
когато гони някаква мечта?)

И ето ме на твоята планета –
уж същата, но вече с образ нов.
Преминала през толкова небета,
не въздух тук ще дишам.
А любов.