StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,725
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,292
   Точки: 2,645,893
   Съобщения: 155,466
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Краят

Когато слънцето за сетен път загасне
и няма вече помен и от нас -
ти знай, че тъй - макар напразно,
бленувал съм те до последно аз.
 
Ти знай, че аз не те изпуснах,
през мислите ми да си идеш крадешком.
И споменът за жарките ти устни,
семейство бе ми, стряха, дом.
 
И нашите дихания несподелени,
тежаха - знай - тежаха непрестанно.
Ала останах сляп за изкушенията.
Избрал бях теб. Дори и като рана.
 
Дори да беше хлад и безпощада,
жестокост, безразличие, порой -
мечтаех теб. И моята награда,
бе най-голямата. Да бъда твой.
 
Да бъда този - който заслужаваш.
Дори да ни деляха светове.
Ти знай - че аз не те предадох.
Дори да си създавах врагове.
 
Безумие е. Със което се гордея.
Макар, че ти не беше моя - зная,
проклет аз щях да бъда ако не успеех,
да стискам любовта към теб до края.
 
Когато слънцето за сетен път загасне
и няма вече помен и от нас,
да знаеш, че шептейки пожелавах си,
до теб да легна за последно аз.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2019-05-28
прочитания: 100
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход