В лъжи сърцето се заплита
огнена стрела в него се забива
и от днес света е сякаш друг
и не те обичам аз на пук.

Омръзна ми все да съм сама,
писна ми постоянно да тъжа,
от днес света наистина е друг-
не те обичам и до тук.

Сега и слънцето е по-голямо,
и звездите са красиви-
от днес света е по-красив
и без мен дано не си щастлив.

Дойде деня, в който те забравих,
дойде деня, в който те оставих
и така света е по- различен-
с Него пак ще мога да обичам.

Последното стихотворение, посветено на Мирослав Василев Иванов