Влудява ме мисълта че сега може да си с друга. Как ми се искаше да не те изгубя. Времето прекарано с теб беше превъзходно но всичко изчезна за минута, всичко се изпари. Спомените останаха там където ги оставихме-на последната наша среща. Сега осъзнавам колко съм изгубила..когато те няма до мен!!! Прегръдките, целувките, нощите с теб, деня в който не исках да те пускам..всичко беше една приказка наша Думи не ми останаха да ти опиша колко много ми липсваш. Имам чувството че когато те видя ще ти кажа-Мило, как си? Ще се сгуша в прегръдките ти! Ще те целуна иии.. И това вече е само спомен!