Какво направих, питаш ти и гледаш ме с ужас в очите

Защо го сторих, шепнеш ти и хапеш настървено устни

И как можах, крещиш; крещиш с болка, с дива ярост,

А аз стоя пред теб – студена и далечна, и безгласна.

Е, и? Убих я, да! Изтръгнах я от твоите ръце, от нежността ти,

Отнех ти всичко свято, скъпо, погубих любовта ти,

Оставих те да страдаш, да живееш сам сега с вината,

И да се бориш всеки ден с болката и самотата.

Не бие нейното сърце за теб и твойте нежни ласки,

Сега лицето й е просто хубава студена маска.

И тялото й не копнее веч да черпи топлината ти,

Безкръвна, грозна празнота заела е душата й.

И взорът й безизразен сега е, в очите няма огън да блести

Не се усмихват устните, сърцето в твоя ритъм не тупти.

Във вените останалата кръв изстива, а тази, другата по моите ръце

Засъхва заедно с коварно острие. На нож!

Е, да, убих я! Нея! А трябваше ми само тебе да убия!

За цялата ми болка, за всичките изплакани сълзи, уви...

Не ми достигна сила ножа в тебе да забия

И заради това в своите гърди си го забих!!!