Любов, очаквах да се случиш,
но не и толкова могъща...
Не искам нищо да получа,
освен при мене да се връщаш,
във погледа и, устните и нея,
в косите и кашмирени и нежни...
в това намирам смисъл да живея -
да я обичам силно... безнадеждно...
Да я обичам повече от изгрева,
покоя, планините, виното.
Без настояще, минало и бъдеще,
един живот потънал в истина -
онази - пак глава оклюмала,
но не от мъка а от щастие -
задето пак не стигат думите,
защото само тя всевластна е.
И двете думи пак в очите ми,
да изрисуват образ на момиче.
Отново завладей мечтите ми -
Обичам Те! Обичам Те...
Обичам Те!
На Е.