Щом те зърнах онемях
в душата ти щом се взрях!

Тъй омайно ме зовеше
сякаш красива песен ми шептеше!

Сърцето трепна недоволно
от липсата усетило неволно.

И те прегърнах аз...
двамата бяхме в захлас!

Сърцето беше право,
сега изцяло ти се е отдало.

И не иска принцове от приказки наред
защото има само и Eдинствен Теб!