kadife & Heartfelt

Спят  в косите ми слънчеви зайчета,
а  над тебе звездите се спускат.
Тишината  с нащърбени крайчета
се  е слепнала с хладните устни.
По  земята са пръснати маските,
върху  масата – купища проза...
Малко  рими сега да подраскаме,
да  подишаме въздуха розов!
Самотата  да зъзне във локвите...
Да  потърсим в очите си синьо,
да  се смъкнат в краката ми с роклята
предразсъдъци, страх и години...
Но... звездите потънат ли в тихото –
бързо  своите дрехи обличам.
И  си тръгва от нежните стихове
най-доброто  и вярно момиче...

Глътка  вечност, обвита в мистерия…
Върху  хладните трепетни устни
две  звезди отражение спрели са.
Тишината – малиново вкусна...
Кратък  поглед – и всичко е казано!
И  бездушната купчина проза
с всички строги задръжки на разума,
с повсеместната пълна психоза
кой какво и къде – стават мънички,
незначителни… Кой ти ги гледа?!
Вечерта  е омайно-изтънчена,
а Селена е тиха и бледа,
заслепена  от слънчеви зайчета,
кротко  спящи в коси на момиче.
И стихът сам се ражда – незнайно как…
Кратък  стих с аромат на обичане!