Куршум си ... и проникваш във сърцето-
със кръвта си те прегръщам и те милвам.
Не научих да познавам по небето,
че предвестника на бурята пристига.
Ето мокра съм... до жили и до кости,
всяка клетка се разтваря да поеме
своите капки - тъй болезнени и мощни
но в душата си едва ли ще ги вземеш.
Като мъртва съм... разпънах се... това е,
сложих кърваво парче сърце на плоча -
да го стъпчеш... без пощада най-накрая,
и да видя как издъхва и се мъчи.
Довърши ме... Какво чакаш? Малко обич?
Тя не може да се случи наполовина,
и сърната да е влюбена в ловеца,
пак умира... щом куршума я застигне.
Но ранена ще се върне за целувка,
има нещо по-голямо от страха ѝ -
за последната изпросена милувка,
няма страх и няма гордост любовта ѝ.
Довърши я... ще те мрази, но със нежност,
че живота ѝ така нелепо взимаш,
а смеха ѝ ще потъне във безбрежност,
но сълзите ѝ... те няма да преминат -
ще те топлят от скръбта си онемели
като спомен за една красива жертва,
непобегнала преди да я застреляш,
и обикнала... преди да бъде мъртва.