А колко е красива любовта,когато чувстваш топлина,

когато люляка обае

и обич,обичта желае,

когато сиянието на луната

възбужда тръпка във телата,

когато всяка ласка и докосване

е споделено удоволствие,

когато мечтата сбъдва мечта

и съдбата допълва съдба...

Каква красавица е Любовта!-

и сън и съзерцание,

и жажда и съревнование,

и щастие и вдъхновение,

и изкушение,но и смирение...

Е,дами и господа,

това е хубавата и страна!

Тя може и да бъде зла,

да взема,нищо да не дава,

да обезумява,

да не знаеш за какво си жив

и как живота си да продължиш.

да викаш,но до нямаш глас,

да страдаш и да се заричаш

страст и обич никога да не изпиташ...

Но единствено ТЯ- любовта

изтрива лошия спомен в мига,

когато любов съзре любовта

и сърцето забие лудешки...

Тогава кръговратът ни връща до там,

където Нейно Величество любовта,

отново става красива жена-

готова на всичко и даваща всичко,

обсебваща,изпълваща,допълваща-

реална съдба-

Красавицата- любовта.