StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,777
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,846
   Точки: 2,663,937
   Съобщения: 168,799
   Лексикони: 4,503
   Снимки: 10,713

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Краестишия

Не си ме случил. 
Твърде голословен си.
А вътре в мен потъват
ранни приливи, 
в цепнатини от 
краестишни строфи.
И във очите ми -
мечтаните ти космоси,
се сбират мънички
различни точици...
Една от тях ми е останала
от теб, за спомен.
Защо ли си ме търсил?!
Непринудено.
Не ме намираш, 
само полъх съм.
От слънчевите 
отражения на спомена.
Защо ли си ме чакал?! 
(Не разбирам...)
Там, на стръмното?!
Научил си, че пътят ми
оттам минава.
Когато ме разбуди
(на разсъмване),
не се ли сети,
че и до...  утре
те обичам?!
Лудост е!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2014-04-12
прочитания: 200
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход