Кой си ти, питам аз
и отговор нямам за теб.
Може би си морален и чист,
верен, нежен, семеен до гроб.
Кой си ти, та си толкоз жесток,
знаеш да искаш забранени неща.
И вулгарен и мил и коварен,
не разбирам защо си такъв.
Кой си ти, та си толкоз зловещ
и убиваш душата ми бавно.
И криеш любовта си от мен,
сякаш тя ще гори от това.
Кой си ти, вече не искам да знам,
не си този който обичах, разбрах.
Ти за мен си чужд, непростимо далеч
и в живота ми празен бял лист.
ДЖУЛИЯ БЕЛ