StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,027
   Потребители: 12,370
   Автори: 4,006
   Коментари: 318,385
   Точки: 2,648,975
   Съобщения: 153,033
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Космическо

Когато любовта умре насилена,
някъде в пространството умира една звезда.
Между безкрая и нищото.
Умира, поглъщайки цялата енергия в себе си.
Всички несбъднати мечти,
неминали срещи,
нецелунати устни,
неизказани думи...
Целият гняв на онова,
което не е било.
Концентрирано в една точка  някъде вътре в душата ти.
Вече не може да изригне,
да се отдели,
да се случи.

Звездата е изчезнала и на нейно място се появява огромна черна дупка
с безкрайна маса и гравитация,
която притегля и поглъща всичко в себе си.
Мигове
наситени с цвят,
спомени,
желания,
докосване,
погледи....
В безкрайния водовъртеж на празнотата.

Казват, че там времето се разтегля до неузнаваемост. Дали затова тъгата не изчезва?
Дали затова те има още в мен,
в една бездна без изходи?
И усещането за едно неустоимо притегляне към...
Нищото.
Черна съм.
Черен си.
Няма светлина.
Няма минало.
Няма бъдеще.
Само един безкраен миг самота,
който тежи колкото цяла звезда.
И една вселена, която ражда светлини.
Само не нашата.
Тя угасна.
Но вечно ще тежи в нас, за да ни напомня...
че енергията не се губи.
Както и любовта.
Дори и времето да да изчезне.
Така ще се имаме.
На тъмно, притихнали, в безкрая...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2016-11-10
прочитания: 218
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход