Боже! Колко съм влюбена...
безпаметно...лудо...
но ти си там...далече...
с теб да съм...ще е чудо...

За друго не мисля...
не искам...не мога!...
само ти си в ума ми...
и в добро...и в тревога...

Фантазиите са по-силни...
от настоящето...от реалността...
само как ме целуваш!...но в ума ми
как към мен протягаш ръка...

Казваш ми, че невъзможно е...
в този живот...не може...
разбира се...зная го...
но само колко съм влюбена, Боже!