Аз знам, че може би понякога не ме разбираш

защо от нищото избухвам във сълзи...

Защо, когато казваш колко ме обичаш,

аз съмнението търся в твоите очи.

Такава съм. Очаквам всеки ден да ме наричаш

със най-прекрасните и мили имена...

Когато чувствам, че по-малко ме обичаш,

веднага да ми казваш, че не е така.

Навярно може и понякога да съм досадна,

но разбери, че ти такава ме избра...

Защото този страх в сърцето се прокрадва,

а той изчезва само с любовта.