Язоне, Афродита помоли

платната да надуе към Колхида!

Светът при Хадес нека иде,

щом тъй немилостиво ни дели!

Тъй дълго съм те чакала да дойдеш!

През булото на тайнственост изтичаше,

спокойно, с азиатско безразличие

пясъкът на младото ми време.

Болеше ме,но свиквах постепенно.

Безволна се оставях да ме носят

случайни ветрове в небето,

но бързо ми омръзваше и боса

завръщах се с надежда, че което

Съдбата е предрекла, ще се сбъдне!

Не знаях, как изглеждаш и какъв си –

Разбойник синеок, препасал меча,

кален във битките за чест и слава,

или безсребърник-мъдрец раздаващ,

наивно и красиво, чиста Вяра!

Не знаех, но за теб си мислех нощем,

заслушана във жадното си тяло.

В душата си привързана дълбаех –

със болка да я настървя, да чака,

да вярва, да те търси и познае!

Защото знаех, че ще дойдеш някога,

Язоне, златогрив!

От Запад вятърът довя платната ти

до бреговете ми.

Сега се приготви да срещнеш Дракона –

 пазителят на руното – пресветлото!

Притворно е заспал и хитро дебне…

Върви след мен и стъпвай предпазливо:

към руното не бързай да посегнеш:

напразни ще са всичките усилия,

усети ли, че искаш да го грабнеш!

Той сам ще го даде, но ще опита

с отровното си жило да накаже

и двама ни – затуй, че сме Различни

от неговата флегматична вялост;

затуй, че като Феникса изгаряме;

че ти, Язоне, вече ще ме имаш,

до лява си гръд от днес нататък

и хората ще свързват твойто име

със златната Колхида – Любовта ти!

1984г., София   

Из книгата \"Тайнства\"