Когато погледна към твоята стая,
през утрото топло на бяла завивка
и с пръсти усетя, как нежно ухаят
червените рози на твойта усмивка...

 Когато пак видя, че нямам от тебе,
по моите нощи, студени от нежност
и търсейки вяра в самотното време
открия, че в теб има цяла безбрежност...

Когато превърна сълзите си в думи
и чуя, че имам от топлите мисли,
поръсени нежно в небето обрулено,
разпръснато с четка по твоите листи...

Тогава за миг ще възседна мечтите  
и сякаш със тях и без тях ще е топло  
и малки парченца от нещо в очите  
ще пречат да видя, че вън... е самотно...