Когато вечер пак заспиш сама
сънувай, че небето пак е синьо
нашарено със нежност и с тъга,
а времето е върнато с години.
Сънувай, че отново имаш дни
и нощи от мечтите ти оплетени,
че имаш вятър в своите коси
и късче обич криеш във очите си.
Сънувай, че се носиш по света
на облаци разрошени от птиците,
а всяка вечер хиляди цветя,
докосват свойте спомени в зениците.
Когато вечер пак заспиш сама,
ще дойда да поседна в полумрака
и щом целуна капките тъга,
смирено вечността им... ще зачакам...