Когато те няма, сърцето от болка умира,

когато не чувам гласа ти,тишината убива,

и чувствата след тебе, самотни се скитат,

думи неизказани в самотата се свиват.

Когато те няма, живота ми сякаш замира,

въртя се  в  полукръг – не е ли черна магия,

не намирам изход и няма къде да се скрия,

бягам, а след това отново уморена се прибирам.

Към тебе ме тегли, а страха ме отблъсква,

обичам те много, и колко копнея за теб и те искам,

и как  да ти кажа, обич, че когато те няма,

оставам самотна , и празна, и тлееща рана.