Липсваш ми, истина която зад всичките

стени и клапи на сърцето съм прикрила.

 Но всеки удар я изтласква по наяве.

Липсваш ми, сега когато научих ценните неща в живота.

 Много рано те срещнах, още не знаех че звездите не са толкова високо,

стига този до теб да е с дълги ръце за да ги сложи в краката ти.

Всички се раждаме слепи, едни никога не проглеждат,

други го правят когато вече е късно.

 Липсваш ми, и навярно винаги ще бъда с частица по празна.

Но днес не мога да си позволя да те обичам така както ти на себе си го забрани.

Днес мога само да си спомням че грешките правят хората нещастни.

 На твоя сватбен ден не ще присъствам тъй както ти на моя не дойде.

На този ден аз само щастие изпращам на жената която има теб.