Премигнал бе зад мене светофара,
Но аз вървях - към тебе устремена
И сякаш натежала изневяра
Един автомобил се блъсна в мене.
Аз помня как металното му тяло
Ми взе дъха... след него болка дива!
Разлях се по шосето побеляло,
В очите после всичко ми се слива.
Не помня ти извика ли след мене,
Заплака ли след мене аз не зная...
Навярно ще ми кажеш някой ден
И аз, когато нещо ти призная.
Но днес е рано... тъмно е във мене!
Очаквам те във болничната стая
Да дойдеш с диагнозата студена,
А аз да се стопя да пожелая.
Усещах нещо тежко във сърцето!
Навярно болка трайна предстоеше...
Не чувствах вече пулсът на детето,
Което във утробата ми спеше!
Помислих го... а в гърлото заседна
Отрова черна! Спря дори дъха ми!
Изгуби се надеждата последна,
Стопи се без пътека във кръвта ми...
Пристигаше и плахите ти стъпки
Аз чувах тихо в коридора мрачен,
Разля се по плътта студена тръпка,
Но не намерих сили да заплача.
Вратата пребледняла бе отворил
И срещнах поглед-празен и безсилен.
Помоли да мълча, но проговорих,
Попитах те: ”Какво се случи, мили?”
Аз знаех, но не исках да повярвам,
Че болката за мен неутешима
Във мене ще се впие и навярно
В живота друга обич не ще има.
Прошепна, че е мъртво и си тръгваш...
Че няма да понасяш мойта болка...
И цялото ми тяло в миг изтръпна,
Не знаех да проклинам ли и колко...
Предал ме бе! Не вярвах, но съм жива...
Макар да бе до смърт непоносимо!
Надеждата и болката се сливат,
Единствено, когато смисъл има...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me