Всеки влюбен е мъничко луд
и светът му изглежда различен.
Странен, смешен навярно за друг,
стиснал в шепата свойто \"обичам\".

За какво са му земни блага-
той си има един хоризонт.
Гони пъстри мечти - хвърчила,
яхнал някакъв щур вихрогон.

Всеки влюбен е мъничко сляп,
но го водят амурчета бели.
Би живял без вода и без хляб
и в пустиня, със светли химери.

И дори и посока да няма
той се рее, усмихва се глупаво.
Щом веднъж във сърцето запяла е
любовта, му е хубаво, хубаво...