Очите бавно си отварям,
а после пак ги затварям!
В мен тъга напира,
а душата бавно умира!
Любовта е далече,
а може би я няма вече!
Сълзи напират в моите очи,
защо ли те обичам- много ме боли!
Искам да си до мен
всяка нощ и ден!
Но ти забравил си ме може би,
а моето сърце тъй силно тупти!
Надеждата, че ме обичаш ти
още в мен силно гори!
А може би всичко е една игра
и безкрайна лъжа!
Ти сърцето ми рани
и вечно ще го помня разбери!
Не ще забравя и хубавите дни,
когато бяхме заедно аз и ти!
Но раздялата дойде
и нежно тя си те взе!
Остана в мен
любов и спомен студен!
Когато се върнеш ти
ще те чакам сигурен бъди!
Но още ще ме обичаш ли?
Може би друга е протегнала ръка
и сърцето ти за нея бий сега!
Но и така да е дори
спомена за теб, в мен, вечно ще гори!!!