StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,460
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,519
   Точки: 2,643,297
   Съобщения: 151,853
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Когато си отивам...

Кoгато си отивам, ще е тихо,
ужасно тихо... Звънкият ми смях -
бездомниче натирено - ще хлипа,
превито там, до къщния ни праг.

Прекрачиш ли го, капчици солени
невидимо по тебе да се стичат.
Попили в дрехите, следите бели
да ти напомнят колко те обичах.

Когато си отивам, ще е лято,
най-слънчевото, знойно и горещо.
Но тя ще те целува вероятно,
тя - зимата, със мойте устни вечер.

Далечни вледенени от мълчания,
от хиляди посечени копнежи,
от всичките измамни обещания,
от стъпканите мънички надежди.

Когато си отида, ще е тихо.
А знаеш ли, боли от тишината.
Ще ти оставя спомените в стихове,
с които да лекуваш самотата си.

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2014-05-03
прочитания: 301
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход