StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,811
   Потребители: 12,418
   Автори: 4,035
   Коментари: 322,981
   Точки: 2,664,195
   Съобщения: 169,708
   Лексикони: 4,505
   Снимки: 10,714

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Когато си мълчим

Сънувам те... Но винаги далече...
Във гънките на севера студен.
Душата ми сама се скита вечер,
облечена... в най-тъжния рефрен...

А вятърът - изкусен цигулар
ѝ свири песен в уличните жици...
Обвит във своя вятърничав чар
я гали със ухаещи къдрици.

Така боли беззвучно любовта...
А тътен глух гърдите ми раздира!
Навън е тихо... Само тишина
и тази нощ на устните ми спира...

Сега не питай има ли звезди!
Минутите без теб са голи рими...
Нали светът се ражда от мечти?!
А моите... са все недостижими...

Последната цигара ми догаря,
а тоя стих се стеле като дим...
И питам се... Дали все още паря
в очите ти, когато си мълчим?...


25.01.18
Алекс ( Малката )

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-01-29
прочитания: 363
точки: 31 (виж далите точки)
коментари: 12 (виж коментарите)
препоръчано от: 21 (виж препоръчалите)

Вход