Когато си далечен, думите не ме обичат, духът ми в нищо е облечен, часовникът обратно тича. И сякаш стъпвам в плаващи пясъци в безвремие изтекли между дланите, гларусите ми напомнят с крясъци, че има само кръпки върху раните. Ще подаря на вятъра чупливото - не мога да съм като другите, ела си близо, Обич, в живото, душата да си върна в думите.
