Понякога,
когато съм различна -
от себе си, и теб дори,
желанието да те губя,
ме възпира.
А в съня ми пеперуди
пърхат с опърлени
от слънцето криле...
Приказката ни -
нима дотук ще свърши?
Започнах да разказвам,
чуй ме!
Тихото в очите ти ще спре.
Мълчиш.
А устните ти искат
да прошепнат нещо,
но мълчат, дори не трепват.
Сега ме слушай -
притвори очи.
А после, щом решил си -
... остани!
С въпроси днес
не ме измъчвай –
просто себе си попитай-
за какво?!
А аз ще се опитам
приказката само
да довърша.
В случай, че не си забравил,
в случай, че и тебе те боли -
когато сме различни...