StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,494
   Потребители: 12,358
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,003
   Точки: 2,656,328
   Съобщения: 153,224
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,784

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Когато съм достигнал до предела...

Когато съм достигнал до предела,

с бездишното лице на тишината.

Когато пред олтарен път поела

душата си затърси същината...

Навярно, ще е твърде, твърде късно.

 

Навярно ще опитвам, и опитвам...

Със сетните си сили да отложа,

викът нечут, преди затихването...

И сетната си мисъл, в ред да сложа,

че смислено, ще е запитването...

Когато, зад предела съм престъпил.

 

Когато, зад предела съм преминал...

Напразни ще са всичките въпроси.

И всичките преносени надежди,

всуе, ще са разстреляни изкосо,

разголени, до болка, без одежди...

Пресъхнали, безсмислени копнежи,

в душата ми, отвъдпределно боса...

 

Душата, носи ли, отвъдпредела...

И любовта ни, безпределна вече...

Сърцето ти, дано е път поело...

За любовта си... Нов път, и далечен...

И ти, ще чуеш, благослов безгласен.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2011-07-20
прочитания: 630
точки: 99 (виж далите точки)
коментари: 15 (виж коментарите)
препоръчано от: 36 (виж препоръчалите)

Вход