Ах, защо ли чувствам грубост,
когато с цялото ми име, ти ме призовеш.
Като се замисля май е лудост,
да е грубост с моето име да ме назовеш.
Не с "миличко", а с "Теодора" щом ме викаш,
предизвикваш не само мен, която ти обичаш.
А цялата ми личност и минало, и бъдеще,
Спомени и предразсъдъци и много други още..
И не, че има спор, дали те искам или не,
Но дори въпроси риторични, търсят отговорите.
И сега не съм аз зайчето, което трябва да примамиш,
а съм и Николова, и Добрева..Добре е да го знаеш.
И ето вече раздвоена, от нищото или пък не?
Искам да не ми личи. Изчакай ме минутка, две.
Но в погледа си, не можах да скрия,
въпросите, които са като стихия..
Защо е нужно цялата ми същност ти да предизвикаш?
И от всичко в мен, бунтовника да викаш?
По-истинска ли съм, когато с мен комуникираш?
И по-силно ли ме искаш, щом ме провокираш?
Не е ли по-лесно просто "мило" да изкажеш?
Или и следващия път, пак, "Теодора" ще ми кажеш?