Всичко свърши...
Клонка от дървото
се прекърши.
Няма я вече любовта.
Няма вода,
за да оцелее клонката.
Всичко появи се изневиделица,
а така болезнено свършва -
в мъка и агония.
Докосвах те с пръсти,
сърцето ми тръпнеше,
душата се усмихваше
за теб бях любовта мечтана,
в теб, сигурен съм,
ще остана сред спомени.
Красива бе любовта между нас,
като лебед в езеро,
като изгрева и залеза...
Когато някой ден
почистваш твоето сърце,
не изхвърляй тези спомени ,
не ме забравяй!
Едно момче още те обича...