Когато от тъмното
моето име изричаш
в студеното ехо от зима,
ти пак в есента
потърси ме, пред залеза тих
коленичил.
И там ще ме видиш
в очите на топлите листи
и пак ще ме чуеш
на вятъра в тъжната песен.
Не бързай да тръгнеш,
дочакай сълзите
на нощния дъжд,
завалял от очите ми,
тих и незрим ще отмие
в съня ти следите от сенки
и спомена мил
ще разлисти в обичане.