На Магда!

Когато теб, край мен те няма –

не пеят птици от душа,

денят ми е бездънна яма,

денят ми - цял е оглушал…



Когато теб, край мен те няма –

край мен, и в мен е тишина,

от чувствата си обладана,

за пустош - не за празнина…



Когато теб, край мен те няма –

безлунна, сляпа е нощта,

беззвездна е нощта до рана,

и не зараства с утринта…



Когато теб, край мен те няма –

чак слънцето е без лъчи,

такава светлина е драма,

щом даже слънцето мълчи…



И Бога питам, как тъй стана –

как тъй - света си подреди,

подобен на купчина слама,

в пожар да лумне отреди…



Когато теб, край мен те няма –

сам Бог, засрамено мълчи...

Че ти си там, край океана…

Душата ми, че тук, гълчи…