Животът просто ни се случва...
Дали препускаме безумно, или стоим,
дори разумни да сме, някой ден приключва,
а спомените няма как да променим.
Ще дойде миг, когато ще ти липсвам,
тогава ще съм част от теб - а ти от мен.
И няма вече с тялото си да описвам
греховния желан рисунък съкровен.
Аз просто ще съм малко побеляла
с оставени от времето бразди.
Навярно ще съм тъкмо помъдряла.
Ще моля сбъдване от падащи звезди.
Безмълвна обич Тук ще ти оставя -
към Светлината щом поема... Не плачи!
Ще те обичам още. Няма да забравя,
когато бъда
спомен,
но без глас
и без очи!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me