Когато аз греша и всеки миг на зад поглеждам,
не намирам пътя към успеха,
ти си пак до мен и тихо ме подкрепяш
свряна в ъгъла сама.
Мрачната обвивка само ти можеш да я разтопиш
и само ти можеш пак сърцето да вледениш.
Тъй както идваш в моя ден аз знам,
ще си тръгнеш някой ден.
По този път сме тръгнали, нали?
Ако можех да върна всеки миг на болка
или пък тъга като в тъжна есен щях да обясня,
че за мен си най-важен на света.