Кога ли да съм плакала за теб?!

Не съм се будила. Пътувам с ветровете.

Душата ми сега е тънък креп,

а ти - самотник, и на колене...

 

Кога ли да съм плакала за теб?!

Не виждаш ли - през сълзи все се смея.

И пиша все по малко - ред през ред,

най-тихата си болка да излея.

 

Кога ли да съм молила за теб?!

Повярвай - не изглеждаш даже Господ.

А онзи Бог е вътре в мене,

и дава ми все още сили за живот.

 

Кога ли да съм мислила за теб?!

Познавам ли те?! Май не те запомних.

Готова съм да ходя на ръце дори,

с надеждата отново да те... помня.

 

Кога ли да съм тичала след теб?!

Защо ли да го правя - няма смисъл.

Сега се криеш в онзи стар вертеп.

И пак за мене всеки ден си мислиш...

 

Кога ли да забравя теб?!

Не си ме срещал толкова отдавна.

Но още помня твоите ръце

по тялото ми цяла нощ да... лазят хладни.

 

Кога ли да съм плакала за теб?!

И никога дори не си ме чувал

най-топлото \"Обичам те\" да ти шептя,

най-трудното, изпросено  \"Прости ми\"...

 

Кога ли да съм молила от теб?!

Поне за малко да ми беше пристан.

Единственото, зная, е за мен -

и дълго още в теб ще се заричам...

 

Кога съм се сещала за теб?!

А времето над двама ни немее.

Сега ще ти го кажа - ред по ред -

защо ми е без тебе да живея?!