Често пъти, мили,

на прозореца седях.

И често ти

виждаше ме книга да чета.

Винаги там чаках да срещна

твоя поглед съвършено красив,

но трудно моя от твоя отмествах

и в мене се получаваше зрив.

Вълнувах се и ти се възхищавах,

за мене ти бе всичко,

гледайки те, забравях

да чета книгата, миличко.

ПРОЛЕТНОТО МОМИЧЕ