Понякога съм странна... И различна...И ветровете ми не могат да ме стигнат.Наричаха ме вятърно момиче,танцуващо с глухарчета. И птици...
Понякога съм тиха... Много тиха.
И тишината сякъш ми тежи...
Недоумявам..., как ми е била утеха
след много обещания... Лъжи...
Понякога съм дива! Адски дива...
Катеря се по покривите над града.
И никой, Боже, никой не открива,
момичето с вълшебните крила...
Не могат да открият, че зад устните,
които жадно искат да целуват,
една дъга напира да възкръсне...,
след дъжд в очите... И след силна буря...
Един единствен искам... Ала истински.
Да разшифрова моето сърце...
Ключът ще е подарък. До поискване...
Дъга щом светне в моето лице...