StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,571
   Потребители: 12,357
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,305
   Точки: 2,657,290
   Съобщения: 153,098
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,785

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ключ от Светлина


Когато се докоснем до мечта,


изписана в загадъчна картина;


когато прочетем на глас една


 дълбока и правдива, мъдра книга;


когато ни разтърси ярък филм


 и дълго след спектакъл не заспиваме,


когато  вдъхновено  съхраним


в изящно Слово поетични мигове


или без дъх останали, летим


на музиката в чудните селения –


по-чисти, състрадателни, добри,


от святото Изкуство извисени,


усещаш ли - душите ни отваря


с нетленен ключ от Светлина


и тихо, кротко  разговаря


сам Господ с нас в нощта?



Ах, колко нощи с теб сме имали –


такива нощи, мили мой!


Не се наситихме да взимаме,


на мрака в тихия покой,


един от друг безкрайна нежност…


Прегърнати до съмване говорехме,


а темите -  космически  безбрежни:


за дребните житейски спорове,


отделяхме минути кратки само.


Великото, Безсмъртното в Изкуството…


Голямото ни мамеше, Голямото!


 И колко часове любов изпуснахме!


Красиви планове крояхме с теб,


в  които „Всичко бе възможно”...


Но нещо в този свят не е наред


и винаги оказваше се сложно –


 добрите воли да се съюзят!


Съмишленици търсехме, решени–


 Доброто да спасяваме в света!


Тъй с  „Приказка за Добротата”  в гените


пораснаха и трите ни деца.


Дали не ги осъдихме да носят


венци от  трънени илюзии, не знам?


Задавахме си хиляди въпроси…


Но вярвахме – Семейството е храм


 и само там в сърцата детски никнат


свещени добродетели и Вяра…


От Детството на труд ги свикнахме …


Дано, дано слана не ги попари!


Посяхме в тях дълбоки  убеждения:


„По-силна е от Злото - Обичта!”          


и  безгранична,  побеждава Времето,


 безбрежната човешка Доброта!


Изваяхме децата си различни


от този днешен груб и алчен свят!


Научихме ги само – да обичат


и щедро да раздават Светлина!…


Творяхме без умора, вдъхновено –


изпипвахме детайлите с финес.


Признавахме за Съдник само Времето!


 Живеехме за Бъдното! Не, днес !


С една чорбица можехме да минем,


щастливи -  с половинка хляб…


Децата, двадесет и пет години


така ни помнят! И дано… простят!


...


Не ни достигна ден, единствен ден!


Ти Сребърната сватба не дочака –


пред Божия олтар да се вречем…


 Замина, отлетя, изчезна в мрака…


Сега те няма. Грееш нощем само -


звездица ярка в тъмния безкрай…


Не се отчайвам!  Обещах ти - няма


децата ни да разпилея, знай!


Съкровището пазя тук, в сърцето,


съкровищница - спомени, а в тях -


съдбовна и красива ще ни свети


и варди Любовта от страшен грях -


Вяра и Достойнство да не губим


и честното си име съхраним….


Разсъмва. Утрото разстила губери…




Изчезваш с Господ през тамянов  дим….




10.07.2011г., Ямбол


Към поетичната книга –спектакъл


„Път от Светлина в Безкрая”


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2011-07-11
прочитания: 161
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход