StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,748
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,348
   Точки: 2,646,192
   Съобщения: 154,708
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Клокоча и стена

И нищо, че се обичаме.

И нищо, че аз съм хубава.

(Любовта, казваш,

че ми приличала.)

А, ти,

ти си толкова млад –

като въздишка си.

(Как искам да я докосна,

без да почувствам грях.)

И нищо, че всеки ден ми даваш

и вода, и въздух,

земя и пламък.

В нищо и никакъв

стих те обличам,

(а ти ме давиш в любов).

Клокоча и стена.

Усмихваш ме –

казваш, че така ти заключвам

боязните -

стаените.

Казваш, че искаш само мен,

че без мен

очите ти ще са празни,

а ръцете ти ще ме сричат.

Клокоча и стена.

Замълчи, ти казах,

всеки ден плача от щастие,

колко свещички запалих –

благодарих на съдбата.

Не ми давай бъдеще.

Искам само днешния ден.

Искам само всяка минута

да спира нежно до мен.

Последен порив си ми,

да знаеш.

Последен шанс.

Клокоча и стена.

След тебе е

само вятър...


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2009-01-28
прочитания: 117
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход