бяла бродница и gadina_

Пусто опустяло, да му се не види!
Хала го отвяла - вдън земя да иде,
нивга да не зърна образа му свиден,
кръшната ми снага в сънища да зида...

И сълзи да рони, мъка да го мъчи!
Бял ден да не види, нито слънчев лъч!
Да не чуе вече веселба и глъчка,
вместо кон да яха върбовата пръчка!