След дълъг ден – прекаран във очакване,

сред размисли над дълго стихнали мечти.

Кажи ми… но искрен ти бъди –

пазиш ли все още – чудните мечти,

за които граници не съществуват,

а времето престава да лети!

Кажи ми ти… вярваш ли,

че има щастие и вяра в този свят!

Кажи ми или замълчи…

Изборът ти правилен ли, винаги е бил,

или оплитал си и себе си, и другите в лъжи!

Кажи ми… можеш ли ти да прощаваш,

тъй както всеки път, си прошка получавал!

Можеш ли да бъдеш искрен –

без някого да нараниш!

Кажи ми… за последно –

вярваш ли във любовта…

Онази чистата и искрена Любов,

в която вричат се… до гроб!

Кажи ми…или първо аз…

Ще кажа – аз вярвам във всичко това!

Искрена съм винаги била,

прощавала съм и пак ще простя!

В доброто вярвам, но най-вече в Любовта!

Сега твой ред е,

кажи ми… или замълчи!

01.02.2009г.

гр.Варна